|
|
|
| 28 Септември 11, 15:10
|
| Хан Крум* смело приложи закона срещу измамници |
|
|
В целия този по начало неприятен и пораждащ тревога случай с поредния опит за измама по телефона най-хубавото не е, че той приключил с неуспех за мошениците, не е дори и това, че един от злосторниците – вероятно най-дребната риба, макар и с дебел врат – бил повален и задържан. Обнадеждаващо е реалното усещане, че в нашето българско отдавна потиснато, песимистично, пасивно и пълно с типично безразличие към грижите на другия общество изведнъж без подготовка не един човек, а цяла на мига сформирана от обстоятелствата група хора може да прояви поредица от впечатляващи положителни и сякаш вече неприсъщи на нацията ни качества като съобразителност, хладнокръвие, организираност, решителност, съпричастност, гражданска активност, смелост, придържане към закона и, ако щете, дори артистичност. Впрочем последно посочената дарба проявил най-вече главният герой в тази история – Ангел Кънчев от село Хан Крум. Да, същият общественик, чието име заради неговата инициативност често, включително и чрез следващия брой (виж “Културно писмо от държавата”) присъства във вестник “Тича”. В неделя по обед на бай Ангел, старец на 78 години, му се случило при обаждане по телефона и в присъствието на съпругата си да изпита ужаса да чуе, че дъщеря му е в шуменската ортопедия с натрошен крак и въпрос буквално на минути е да бъде избегната ампутацията. Цял късмет е, успокоявал го говорещият лекар, че спешно срещу 6 хиляди лева могат да бъдат използвани златни пирони, предназначените за румънка в кома, следователно нямаща вече къде да бърза. Но парите са нужни час по-скоро. Когато отсреща разбрали, че наличната в семейството на старците сума била само 550 лева, се опитала да бъде по-убедителна плачещата и молещата “родителите си” “пострадала”. Че тя не е дъщеря му, Ангел Кънчев разбрал в хода на дългия може би 20 или 30 минути разговор. Той не само тайно дори и от жена си въздъхнал облекчено, но верен на присъщия още от спортната си младост висок дух се заканил наум да вкара в клопката поне един от подлеците. Силно притеснената му съпруга също била включена в разговора за “спасителната” сума пари. “Доктор Николов”, както се представил “ортопедът”, бил изключително интелигентен, призна по-късно бай Ангел. Верен на хуманния си дълг, “лекарят” бил готов да рискува, да наруши наредби и закони и даже склонил на разсрочено към здравната каса плащане, само и само да спаси крака. В тази абсурдна и така типична напоследък нашенска сцена не само интелигентният измамник, но и бай Ангел така успешно си играел ролята, че дори и жена му до него продължавала да остава в заблуда. За да не се тревожи тя, наложило му се в хода на уговорките с онези по телефона да й обяснява с мимики, гримаси и плезения, че вече всичко е игра, макар и опасна. До най-опасния момент се стигнало само минути по-късно. “Д-р Николов” се обосновал защо бърза и защо заради налагащата се дискретностност ще изпрати на определеното място за среща свой човек с парола. Старецът от Хан Крум обаче пропуснал да каже на “ортопеда”, че е инвалид, тя и “потрошената дъщеря” нямало как да знае това. Тъй че, за да прикотка в клопката си пратеника, на бай Ангел му оставало още по-малко време, което използвал най-рационално. Имал късмета, че се обърнал за помощ към най-отзивчиви и пълни с нужния кураж съседи. Добре, че в почивния ден при Сашо Събев вкъщи били и синовете му Калоян и Младен, иначе живеещи в Шумен. Тримата съседи реагирали без излишни подкани, Ангел Кънчев се обадил от техен мобилен телефон на полицията, а докато бързал с празни джобове и с тежките си патерици към жп-прелеза, определен като място за предаване на парите, бащата и синовете, все едно не го познават, профучали край него с колата, после спрели и вдигнали капака, за да отстранят някаква “повреда”. Оказали се на сто или малко повече метра от мястото, където по начало дребничкият смален и от годините си Ангел Кънчев при размяна на паролите срещнал дошлия за парите с опел вектра посредник на “хуманния ортопед”. В очите на стареца изглеждал към стокилограмов здравеняк малко над петдесетте и с як врат, на който инвалидът обърнал специално внимание. Пратеникът от Шумен, който в действителност според полицейската сводка се оказал 57-годишният криминално проявен А. А. от Салманово, бил в добро настроение. Съобщил на “доктора”, че човекът с парите идва и подал на бай Ангел джиесема, за да говорят двамата нещо. По някаква причина обаче връзката прекъснала. Какво оставало, освен да се вадят парите? Сега е моментът, казал си Ангел Кънчев, докато освобождавал ръката си от телефона. Пуснал излишната патерица, бързо и здраво хванал другата – избрал най-тежките, с бакелит – и с всичката си събрана сила замахнал към набелязания врат. Неподозиращият такава дързост як мъж бил изненадан, но все пак успял да се предпази с ръце. Извикал от болка, но благоразумно се отказал да влезе в схватка със смелия стари човек. Още повече, че тримата съседи запалили колата и идвали на помощ. Успели да спрат бягащия към опела си на метри преди да се качи в него. Хванатият бил едър мъж и май при минутите боричкане, преди да дойдат полицаите, на бай Ангел при озаптяването се наложило още веднъж да използва в друго предназначение патериците си. В понеделник чух за друг от предните дни опит за измама по телефона от може би същия екип, ръководен от интелигентния “ортопед” и с проявен същия “почерк” за същата сума. Знаем, че успешни и неуспешни, случаите са много. Когато има повече хванати и, най-важното – осъдени, когато успешно се проявят и други сърцати хора като Ангел Кънчев и съседа му Сашо Събев със синовете си, тогава този грозен белег на болното ни общество ако не изчезне, поне ще избледнее. Веселин Йорданов * Не става дума за някогашния ни славен владетел, а за днешни достойни представители на преславското село. |
|
вестник ТИЧА 
