|
|
|
| 24 Август 11, 13:40
|
| Впечатления при краткото завръщане от Америка в Преслав |
|
|
Още един преславянин, който беше за няколко седмици в родния си град, тези дни ще отпътува със семейството си за САЩ, където е вече трайно установен с жена си и децата си. След осем години отсъствие от България и от Преслав, погледът сега върху нашата действителност, съпоставката с близкото минало и настоящето у нас, сравнението между нашата бедна страна и богатата Америка водят до интересни наблюдения и заключения. Ивалин Калчев Жеков, който е роден през 1962 г. заминава през 2003 г. заедно със съпругата си Деяна Добринова Жекова и сина си Милен, който тогава е 4-годишен. Дъщеричката им е родена отвъд океана, в град Феърфакс, щата Вирджиния. Установяват се в САЩ съвсем законно и легално, след като Деяна е спечелила зелена карта. Въпреки това отначало трудностите в чуждата страна били големи. Без никакъв английски и с манталитета на българина, че там бързо ще се оправят! Внедряването в американското общество заради разликите в начина на живот е бавен процес, преценява с Ивалин. Добре че там им помогнали хора от Преслав. Посрещнал ги Венцислав Калев (за когото “Тича” писа), който за известно време ги приел, а и намерил първата работа на приятеля си още от детските години. В Преслав двамата живели врата срещу врата. Работата била в автосервиз – доста тежка и сравнително ниско заплатена, по 6 долара на час. Случвало се е дневно да сменя гумите на сто коли – взема ги от близкия паркинг, вкарва ги в сервиза, сменя, балансира, пробва, диагностицира, убеждава се в качеството на работата, преди да върне колата на паркинга. Била една много трудна първа година, когато им минавала вкъщи мисълта да се откажат и да се върнат в България. В крайна сметка решили да се борят. После си намерил работа за 9 долара на час. Пак не било добро заплащане, но е един път и половина повече от първото. По-късно се установили във Феърфакс, предградие на столицата Вашингтон. За там им помогнало друго преславско семейство – на Георги и Десислава Стаматови, които преди тах били заминали също със зелена карта. Какво друго може да каже Ивалин за контактите между българите в Аверика. Той има наблюдения за събиранията на живеещите в щата Северна Каролина. Приятно е, когато три-четири пъти в годината се съберат на поляна или в университета Чапъл хил. Приготвят наши национални ястия, играят български танци, по които с удоволствие се увличат и американци от друг произход. Но феномен е, категорично смята Ивалин, че българите в САЩ не си помагат достатъчно, не са като другите единни. А преславяни наистина си помагаме, но това е, казва той, защото просто се познаваме отпреди. Синът Милен, който сега е на 12 години, говори български. В това няма нищо странно, защо семейството съзнателно иска да запази българския дух. Поставило си е цел момчето скоро да започне да чете на български. Има и друга причина да не забрави родния си език. Баба му, майката на Ивалин гледа децата в Америка. Защото детските градини там са изключително скъпи, а да оставиш в Съединените щати дете само вкъщи или само в колата, според законите там е престъпление. Ако някой разбере, много не се колебае дали да позвъни на 911, прави го, властите вземат детето, а нехайните родители биват арестувани. Това семейство от Преслав, вече установено в Щатите, не иска децата им да забравят българския. Показателно е, че само преди дни, когато дъщеричката им Кристин навършила пет години, била кръстена в православната вяра и това извършил като ритуал отец Климент в храма до Боровата гора край Преслав. В един хубав ден, когато България стане поне малко по-добро място за живеене и за реализация на добри планове, семейството не изключва варианта да се завърне. Засега това е мечта, доста отдалечена от действителността, въпреки чувствата и проявите на патриотизъм. Как му изглежда на Ивалин Преслав сега? За осем години, преценява той, Преслав изобщо не се е променил към добро. По-скоро забелязва регрес. Вижда някакво половинчато раздвижване по центъра с на едно място хубави, а на друго – с недостроени сгради поради липса на средства навярно. Разбрал при престоя си сега, че малкият бизнес се опитва да съществува, но много трудно успява, никак не върви уверено. Хората в България са станали още по-завистливи и злобни, няма ги българската лъчезарност, сърдечност и гостоприемство. Е, приятелите в града са наистина с такова хубаво отношение, но масата!…И това е разбираемо, след като България е все още на дъното на икономическата нищета. За сравнение, в Съединените щати хората обикновено са усмихнати, макар и понякога фаршиво. Те са внимателни, винаги те изслушват докрай, не те прекъсват. Макар и да е очаквал промяна към добро след влизането ни в Евросъюза, Ивалин е неприятно впечатлен от факта, че бюрокрацията и бумащината, въпреки навлизането на компютрите, съвсем не е намаляла. През последните години Ивалин е техник във фирма с име в превод “Моите техници 24”, което значи че без прекъсване в денонощието са на разположение и поддържат хиляди ресторанти във Вашингтон. Сега вече печели по 20 долара на час. Съпругата му, която е завършила икономика в Свищов, работи в нейната си сфера и във фирма, която има договорни отношения с американското правителство. Имат къща в Спрингфилд, също в щата Вирджиния. Районът е спокоен, домовете и колите не се заключват, но за сметка на това камерите, които следят движението, са навсякъде. Къщата им има градинка, казва българинът от Преслав, и по нашенска традиция си садят домати и пипер, лук и чесън. Но когато решил с цел по-добър добив да спази също утвърдената ни традиция да претира растенията с познати у нас отровни препарати за растителна защита, срещнал трудности с намирането им. Разбрал, че в Америка са на мода по-скъпите, но щадящи земята и човешкото здраве органични препарати. И в това вижда цената, която Америка е решила да плати, за да опази чиста своята природа. По тази линия прави връзка с дейността на установяващата се в Преслав фирма за биоземеделие на Илия Немски. Малко преди отново да замине отвъд Атлантическия океан, Ивалин отдал земите си под аренда на тази фирма, като приветства нейния модерен и съвременен начин на работа. Едно от малкото засега хубави неща, които свързва с по-добрата перспектива на родния му Преслав. Веселин Йорданов |
|
вестник ТИЧА 
