|
|
|
| 08 Юни 11, 11:15
|
| Основни дразнители |
| Основни дразнители за предстоящите местни избори
|
|
Миналия четвъртък Народното събрание прие окончателните поправки в избирателния кодекс и той най-сетне след дълги и драматични парламентарни спорове стана такъв, какъвто ще бъде към дните на изборите наесен, ако отново някои текстове не бъдат оспорени пред Конституционния съд, както се заканват от Коалиция за България. След като по-рано Конституционният съд върна като противоконституционен текста на управляващите от ГЕРБ за 12-месечна уседналост, на 2 юни изненадващо тъкмо представителката на парламентарното мнозинство Искра Фидосова предложи право на глас при общинските избори в дадено населено място да имат всички пълнолетни, регистрирани там само 4 месеца преди датата на гласуването. Погледнато от друг ъгъл – регистрирани до 23 юни, при положение, че изборите са на 23 октомври т. г. Г-жа Фидосова, на чиито изказвания по правило трябва да се гледа много предпазливо, този път е безспорно права, когато за собствено успокоение отсече, че първоначалната тяхна идея за десетмесечна уседналост е изиграла своята роля и в момента в страната не се забелязва изборен туризъм. Наистина малко съмнително е, че такъв ще се развихри през следващите две седмици до крайния срок 23-ти този месец. Разбира се, това “ограничение” от една страна ще засегне и следователно най-много ще подразни актива на ДПС, а от друга – актива и на “Атака”, който вероятно ще определи късия четиримесечен срок като голямо улеснение за основния си политически опонент. Предвид особеностите на своя електорат, от ДПС вече недоволстват заради строгото изискване насаме в тъмната стаичка в квадратче от бюлетината да се вписва хикс (Х) и нищо подобно примерно на плюс (+) или каквото и да е друго. Друг голям дразнител, съществуващ като текст в избирателния (някои го наричат и пишат изборния) кодекс е ограничението пред избиратели от малките български села, които нямат 350 жители. В тях на местните избори гласоподавателите ще могат да избират общински кмет и общински съветници, но не и селски кметове (кметове на населени места), тъй като в този случай кодексът предвижда те да бъдат назначавани от общинския кмет след избор на общинския съвет. Това ново изискване означава, че е много вероятно в половината от 12-те населени места на община Преслав да не се гласува за кмет на селото, а след изборите да се гадае кой ще бъде спуснатият отгоре. При сегашното положение на нещата, които надали ще се променят от бързи и спешни адресни регистрации, със сигурност под 350 жители по адресна регистрация (а не по преброяването от тази година) са Суха река, Осмар и Хан Крум, а някъде на границата и по-скоро под чертата са Мостич, Мокреш и Имренчево. Също със сигурност в 7 от 16-те селища на община Нови пазар няма да имат право да избират кметове на селата си (Тръница, Сечище,Преселка, Писарево, Зайчино ореше, Жилино и Беджене), а още четири са под въпрос. В Каспичанската община, съставена от 9 населени места, в 4 (Косово, Кюлевча, Могила и Върбяне) се очертава - без да е напълно сигурно за всички тях - регистрираните по постоянен и настоящ адрес да са под 350. В община Върбица подобни по броя на населението са селата Сушина, Кьолмен, Крайгорци, Конево и Божурово. В Смядовската община доста под изискването на избирателния кодекс като условие за избор на кмет са повечето от всичките 10 селища. Александрово, Бял бряг, Желъд, Кълново, Ново Янково и Черни връх няма адресно регистрирани 350 жители. |
|
вестник ТИЧА 
